Второ качество европейци ли сме?
И защо се проваляме?

Емил Стоянов

Емил Стоянов е евродепутат от 2009 до 2012 година. Пълноправен член на Комисията по култура и медии в Европейския парламент. Основател на телевизия Европа – първата българска новинарска телевизия. Управлява успешно телевизията 15 години, след което през 2017г. продава акциите си и се оттегля от ръководството й. В момента Емил Стоянов е издател на Дебати.БГ.

 

От години гледам с омерзение опашките на Калотина. Няма друг народ от ЕС, който да е подлаган на такова унижение по границите на Съюза, и при това от години наред. Кой е виновен? Политиците и администрацията от последните години, които не успяха да се преборят да ни приемат в Шенген. Не по-малко са виновни обаче и гражданите, които избират толкова безпомощни политици.

Нашето общество не винаги осъзнава важността на политическия си избор, както и важността на политическия труд. Много по-често общественото мнение се взривява от факта, че някой от народните избраници е купил луксозен апартамент, отколкото от това, че същият не си е свършил работата. Такъв е случат например с Цветан Цветанов. Защото неговите апартаменти са далеч по-маловажни от това, че по негово време, като министър на МВР, не успяхме да влезем в Шенген. Всъщност Шенгенският неуспех е един от големите политически провали на поколението политици доминирани от Бойко Борисов през последните десет години. И ако всяко лято гледаме унизителните опашки на Кулата, то това не е природно явление, а е в резултат на лошо свършена политическа работа.

Заради тази посредствена политическа дейност западните политици нямат доверие нито в нашите политици, нито в демократичната зрялост на нашето общество, което избира тези политици. И въпреки че в присъединителния ни договор с ЕС се казва, че сме длъжни да влезем в Шенген, ние вече 12 години се молим за това и се опитваме да излъжем Запада, че сме напълно подготвени. А истината е, че не сме. Полицията и службите ни са проядени от корупция и чужди шпиони, така че на нас въобще не може да се разчита да опазим шенгенските тайни и политики.

Другият ни голям провал е с Еврозоната. Влизането на България в Еврозоната е от изключителна важност, защото ни вкарва в най-вътрешния европейски кръг. Приемането в Еврозоната означава доверие и сигурност, което автоматично ще доведе до инвестиции и забогатяване, както се случи преди 12 години, когато влязохме в Европейския съюз. Просто Еврозоната е окончателното ни приемане в европейските структури. А в чисто ежедневен план ще се отървем от терора на българските банки, които ще бъдат принудени да заработят по европейските правила. Позволявам си да дам пример със себе си. От десетина години изплащам кредит в Белгия. Лихвата му е 1,1%, като в това време съм изплатил поне 3 кредита в България. При никой от тях ефективната лихва не е била по-ниска от 5%. Това означава, че през последните десетилетия българските граждани и фирми са плащали 4-5 пъти по-високи лихви от европейците. Това влошава значително и качеството на живот и конкурентоспособността на българина. Банките ни обират непрекъснато и това нямаше да е така, ако бяхме в Еврозоната. Но и за там ни нямат доверие. А ни нямат, защото успяваме да откраднем цели банки, при това без Българската народна банка да забележи нещо, и без да има виновни за това.

И като стана дума за виновност и невинност, няма как да не споменем и съдебната ни система, която изигра важна роля в провалите ни за Шенген и Еврозоната, и която всъщност е третият голям провал за българското общество.

По времето на комунизма съдебната ни система работеше, така както нареди партията. Когато комунизмът падна, се наложи да изграждаме модерна съдебна система. Разбира се, никой у нас не беше виждал такава, и в резултат на това се роди един юридически Франкенщайн. Голяма роля за това изигра и новата Конституция, инспирирана енергично от бившите комунисти. Въпросната съдебна система заработи някак си, но работи толкова зле, че се наложи Европейският съюз при приемането ни, да ни постави под наблюдение по отношение именно на нея. Това наблюдение, изразяващо недоверието на Запада, беше нещо невиждано и нечувано до този момент. Все пак в онзи момент се предполагаше, че както и за Шенген, в рамките на 3-4 години този срамен мониторинг ще отпадне. Само че нищо подобно не се случи. Не се случи пак поради липсата на доверие. Нашите политици, прокурори, както и част от съдиите на всички нива, вместо да се опитат да реформират съдебната система по европейски образец, се опитаха на нескопосан английски да излъжат европейците, че вече са го направили. Само че и европейците не са вчерашни и не се хванаха на тези провинциални хитрости. Потупваха ни снизходително по рамото и ни оставяха да дремем в задния им двор.

В момента приключва един противоречив политически цикъл. С него не се справихме особено добре. В резултат на това още висим в „сивата зона“ между Европа и Азия. Време е българските граждани да разберат, че политиката не е състезание по палячовщина, а много важна за самите тях дейност. И ако не изберем този път по-умни, по-подготвени и будещи доверие политици, още много години ще висим на Калотина, като прошляците на Европа.