Как оценявате работата на новия парламент през първата му седмица? Защо българските избиратели конструираха точно такъв парламент?
Наблюдавах с интерес първите работни дни на новия парламент и съм оптимистично настроен относно неговата работа. Много се радвам, че се върна парламентарният дух в залата на Народното събрание, както се върна и атмосферата на дебат и политически спорове. Бяхме позабравили това нещо. В последния парламент парламентаризмът беше поставен на командно дишане и почти не се забелязваше. Някои простодушни журналисти и наблюдатели наричат парламентарните спорове караници и хаос. Но избирателите трябва да знаят, че ако няма остър дебат в пленарната зала, това означава, че депутатите предварително са се разбрали за нещо в кулоарите. Но това винаги е в ущърб на гражданите.
На втората част от въпроса – има само един възможен отговор. Нашето общество още не е напълно готово за промяна и не намери кураж да избере преимуществено партии, заявяващи желанието си за промяна. По този начин, за добро или за лошо, се получи една почти патова ситуация, която вероятно изразява волята на избирателите.
Имаше много упреци, че депутатите се захванаха първо с избирателния закон. Защо беше това бързане и какво постигнаха чрез измененията на ИК? Защо е толкова важен този закон?
Избирателният закон е от изключителна важност. Според мен депутатите много правилно започнаха с него. В нашето общество от години витае усещането, че изборите са подправени и нечестни. Най-видното доказателство за това са стотиците хиляди невалидни бюлетини на всички избори, които понякога надхвърлят 10% от всички гласували. Това означава, че около 40 депутати са избрани по неясен и вероятно нечестен начин. Това е твърде много за държава от Европейския съюз, където невалидните бюлетини се движат около 1%.
Изключително важно беше приемането на машинното гласуване, което ГЕРБ успява да осуети по различни начини от 7-8 години. Aко то се приложи правилно от новата избирателна комисия, това ще доведе до едни много по-честни и справедливи избори. От изключителна важност беше и решението на парламента да се разшири възможността на българите извън страната да гласуват.
Защо смяната на Централната избирателна комисия е толкова важна? Кой всъщност избира ЦИК и дали наистина президентът ще може да я доминира?
Смяната на избирателната комисия е от изключителна важност, защото тя на практика прилага волята на изборния закон и в случая ще приложи и на практика промените в него. В старата избирателна комисия имаше мнозинство на ГЕРБ и ВМРО и тя отразяваше политическата ситуация в стария парламент. Подразбира се, че тя не би спазила ентусиазирано новите изборни промени. Затова беше много важно новите политически сили, според разпределението си в парламента, да излъчат нова ЦИК, която да работи по новите избирателни правила. Иначе не би имало достатъчно честни избори.
Относно ролята на президента – тя е символична. Президентът назначава както ЦИК, така и например главния прокурор. Но всички знаят, че той не избира нито главния прокурор, който се избира от ВСС, нито членовете на ЦИК, които ще бъдат избрани от Народното събрание. Така че ролята на президента в този случай е силно истеризирана по политически причини.
Трябваше ли този парламент да се опита да излъчи правителство?
Моето мнение е, че този парламент по волята на избирателите, не би могъл и нямаше морално право да излъчи правителство. Ако беше излъчил правителство, той и партиите в него трябваше да извършат тежко политическо кръвосмешение, което избирателите после нямаше да им простят. Според мен в страната няма толкова кризисна ситуация, която да налага такъв неприличен политически компромис. Освен всичко друго, тези които днес мърморят, че няма ново правителство, щяха да бъдат най-яростните му критици и първи щяха да го обвинят в политическа безпринципност. Няма нищо страшно да преминем през служебно правителство и нови избори.
Какво очаквате от новите избори през юли?
Първото ми очакване е новата ЦИК и служебното правителство да си свършат добре работата, така че българските граждани да получат едни истински и честни избори. Второто ми очакване е този път българските избиратели да направят по-ясен и по-категоричен избор в посока на промяната или в посока на запазване на досегашното статукво, защото разпределението на мандатите в този парламент наистина не позволи да бъде съставено правителство с ясна политическа платформа и това е проблем за България.
Позволявам си да допълня, че през последните 30 демократични години българското общество не показа ясна воля за промяна и изборните резултати винаги се лутаха между дясно и ляво и Изток и Запад. Тази политическа непоследователност е и основната причина за забавеното ни обществено и икономическо развитие, от което се оплакваме непрекъснато.