Интервю на Емил Стоянов за вестник „БАНКЕРЪ“
Г-н Стоянов, коя беше вашата най-важна инициатива като евродепутат през изминалата година?
Най-важната ми инициатива за миналата година беше организирането на изложбата „Съкровища от България. Златото на тракийските воини“, която беше в централното фоайе на ЕП и която открихме заедно с председателя на парламента г-н Йежи Бузек и министър-председателя на България г-н Бойко Борисов. Златните български съкровища привлякоха много депутати, комисари и зрители, които се наслаждаваха на Панагюрското и Рогозенското съкровища. По време на откриването централното фоайе на парламента беше пълно с хора, които слушаха изправени химна на България и се радваха заедно с нас. Освен това важна беше конференцията (проведена отново в Брюксел) по темата „Европеана” и дигитализирането на българското културно наследство.
Как оценявате инициативите на вашите колеги от България, кои от тях бяха най-запомнящи се и с най-голям ефект както за страната ни, така и за останалите държави в ЕС?
Мисля, че всички български евродепутати работят активно в комисиите си и допринасят за развитието на парламентарния процес. Много важно е депутатите от останалите страни да свикват с нас и да ни виждат като равностойни участници в правенето на европейска политика, защото все още съществува известно политическо недоверие към новоприетите в Евросъюза. Няма как да не спомена обаче, че на два пъти през тази година български евродепутати остро нападнаха в пленарната зала България във връзка с Шенген и престъпността. Това е доста необичайна практика в ЕП и дори депутати от държави, които са докарани до ръба на фалита, не си позволяват такива остри критики към страната си. Учудени останаха нашите колеги и ме питаха непрекъснато защо тази агитация против България се води от собствените ни депутати. Аз лично бих предпочел на този етап на утвърждаване на България в европейското пространство острият политически дебат да бъде оставен предимно в страната.
Като член на Комисията по култура, образование и медии какво е обяснението ви, че България е на едно от последните места по медийна свобода?
Аз не зная кой и кога е поставил България на, както казвате вие, „едно от последните места по медийна свобода”. Това, което виждам през последните 20 години в българското медийно пространство, е пълна свобода, която гарантира на всеки журналист възможността дори да наругае абсолютно безнаказано всеки – от президента до редовия гражданин. Искам да ви кажа, че никоя европейска медия, включително и жълтите таблоиди в Европа, не могат да си позволят такава агресия, защото в останалите европейски страни съдилищата работят ефективно и не биха търпели такова поведение. В този смисъл аз мисля, че свободата на медиите в България е защитена и това може да се види много лесно по телевизиите и вестниците.
Българското правителство обяви, че страната ни няма да участва с парична вноска за стабилизиране на еврозоната? Какво ще бъде тогава нашето участие?
Българското правителство зае разумна позиция, като казва, че ще участваме с плащания тогава, когато бъдем приети в еврозоната. Това е разбираема и прагматична позиция, защото означава, че ще започнем да плащаме едва когато започнем да получаваме реални ползи. Исканията, отправени към нас, да плащаме за нещо, което още не сме получили, изглеждат много прибързани.
Имате ли усещането, че мерките на ЕС срещу дълговата криза много закъсняха и в крайна сметка оставят впечатлението, че Германия и Франция се опасяват да действат решително заради политическата цена, която най-вероятно ще платят управляващите там?
Мисля, че мерките на правителствата от еврозоната са предпазливи, защото и избирателите на тези правителства са предпазливи и не желаят да плащат за направени чужди сметки. Всъщност кризата е породена от това, че по-голямата част от европейските страни години наред са харчили повече, отколкото са изработвали. С други думи, живеели са от непрекъснати заеми, които днес вече не могат да изплащат. За да се преодолее днес кризата, трябва да започне обратният процес – да се харчи по-малко, отколкото се произвежда, за да може с разликата да се погасят стари задължения. В България това го видяхме през 90-те години, когато изгладувахме дълговете, направени от комунистическия режим. Днес повечето европейски страни трябва да преминат през този процес, само че на избирателите и на правителствата това никак не им е приятно и затова отлагат реформите. Но те така или иначе ще се случат, защото икономическата логика е неумолима.
Как си обяснявате, че сме страната с най-ниски данъци в ЕС, а инвеститорите не само че не ни предпочитат, но и бягат от България?
Процесът на инвестиции не бива да бъде разглеждан година за година. През последните десет години в България имаше много чужди инвестиции и това се отрази добре на икономиката. Практически се удвои БВП на страната. А иначе през тази година инвестиции няма и в другите европейски страни, защото повечето бизнеси не мислят за разширяване, а само за укрепване на сегашните си позиции.
В края на годината, по време на дискусия в Народното събрание на тема „Две години след Лисабонския договор – България накъде“, бе коментирано, че втората вълна на кризата в Европа поставя на изпитание политическото доверие в европейските институции и тяхната способност за адекватни реакции. Как и в каква посока може да се промени ситуацията?
В европейския политически дебат непрекъснато на дневен ред седи въпросът да се разширява ли Европа или този процес е време да приключва. Отговорът на този въпрос е философски и би могъл да се обобщи по следния начин. По време на икономически растеж европейската икономика се нуждае остро от пазари и работна сила или с други думи, от „повече Европа”. В моменти на рецесия, като сега, се чуват по-силно гласовете на евроскептиците. Аз лично съм убеден, че процесът на евроинтеграция ще продължава, защото на фона на състезанието с огромните пазари на Америка и Азия, европейската икономика няма друг избор.
Във Великобритания вече подготвят мрачни сценарии за краха на еврозоната. Финансовият министър на България също допусна, че до шест месеца това може да е факт. Ще бъде ли спасено все пак еврото и на каква цена?
Великобритания играе малко странна игра спрямо Европейския съюз. От една страна, могъщите финансови институции в Лондон се опасяват и се съпротивляват срещу данъка върху транзакциите и други възможни финансови рестрикции. От друга страна обаче, английската индустрия се нуждае на всяка цена от големия и облекчен европейски пазар. Техен вътрешен политически въпрос е да решат дали искат да бъдат в европейския оркестър, или не. Но така или иначе, всички трябва да разберат, че когато искаш да участваш в един клуб, това има своята цена и тя трябва да се плаща.
Какви са добрите новини, които българите могат да очакват през 2012 г. от Брюксел и Страсбург?
От Брюксел и Страсбург, убеден съм, тази година ще дойдат добри сигнали за България, най-вече защото българската администрация набира опит и скорост и става все по-ефективна на европейския терен. За мен лично е много важно през март-април да бъдат изработени окончателно новите европейски финансови и административни правила. Те ще покажат ясно, че България не е сред проблемните европейски страни, а това, от своя страна, ще донесе на страната ни доверие и ускоряване на икономиката.