ЕМИЛ СТОЯНОВ
Уважаеми госпожи и господа,
Вероятно някой ще се запита защо Телевизия Европа учреди Награда за проевропейска политика. Разбира се, защото от първия ден на създаването си, телевизията не само носи името Европа, но и участва активно в Европейския дебат. Напомняме, че тогава, в края на миналия и в началото на днешния век, европейският дебат в България беше много по-интензивен, много по-разпален, но и много по-наивен.
След дългата комунистическа зима, една част от нашия народ вярваше безрезервно в Запада и смяташе, че в Европа е постигнат един почти идеален модел на развитие и справедливост. Днес, когато опознахме този модел отблизо, много от българите не са вече толкова убедени в това.
Друга част от обществото, произхождаща от средите на комунистическата партия и нейните служби, беше изпълнена с решимост да не допусне ориентирането на страната на Запад. Тези хора организираха митинги срещу Европейския съюз и НАТО. Начело бяха тогавашните водачи на преименуваната българска комунистическа партия, но в тях участваха и днешни министри и лидери на общественото мнение.
Разказваме това, за да напомним, че по онова време обществото далеч не беше единно в европейската си позиция. За съжаление то не е напълно единно и днес. Това вероятно е и най-важната причина за забавянето на българския преход от Изток на Запад. И днес в парламента има партии, които са с провокативна антиевропейска нагласа и говорене. Разбира се такива партии има и в много от другите европейски страни. Има ги и във Великобритания, има ги и във Франция. Някои дори не се свенят да получават субсидиране от Изток. Интересно е, че всички те са маскирани като националистически и са против общоевропейската идея. Още по-интересно е, че аргументите им много си приличат – сякаш са писани на едно и също място.
Днес, почти 10 години след членството ни в Европейския съюз, ние българите сме много по-реалистично настроени в очакванията си към Европа. В политически и икономически план България се развива добре в рамките на Европейския съюз. Тя няма външнополитически колебания, брутният вътрешен продукт у нас нараства по-бързо от средноевропейския, бюджетният ни дефицит е в рамките на маастрихските критерии, а нивото на задлъжнялост на страната е мечта за повечето европейски държави. Българинът може да пътува, да живее, да работи и да учи навсякъде из Европа. Милиарди хора на планетата завиждат на българина за европейския му паспорт.
Въпреки всичко това обаче в българското общество има недоволство и има усещане за несправедливост. Впрочем и другите европейски граждани имат същото чувство за несправедливост. За недостатъчно честно разпределение на обществените блага. Доказателство за това са непрекъснатите антиглобалистки и други протести.
Това чувство за несправедливост в Европа и България не е лишено от основание. Въпреки това обаче, в рамките на Европейския съюз, е изградена най-добрата система за социална сигурност и защита на правата на отделния човек. Въпреки своите несъвършенства европейския модел работи успешно и в икономически, и в социален план. И поне за сега по-добър от него не е измислен. Защото има достатъчно примери за държави, в които икономическият растеж е по-висок от европейския, но животът на хората там е далеч по-некачествен.
Точно по тази причина ние от Телевизия Европа подкрепяме европейският път на България. Точно за това и учредихме Наградата за проевропейска политика, защото за отстояването на европейските принципи и поведение е нужен много кураж и ние уважаваме това.
Имам честта да обявя тазгодишния носител на наградата за проевропейска политика
Негово превъзходителство президента на Р България господин Росен Плевнелиев.
Наградата има силмволично значение и се казва „Похищението на Европа ” от Румен Михайлов.