Година: 2010

Емил Стоянов

Роден съм на 12 юли 1959 г. Било е Петровден, но понеже брат ми е Петър, са ме кръстили с модерното тогава име Емил. Пловдив е известен със своите юлски жеги, вероятно затова и аз обичам много лятото и горещия въздух на моя град.

Нашият квартал е затворен между стадион „Ботев“, бирената фабрика и централните гробища. Помня съботите или неделите, в които цялата махала отивахме на мач на любимия ни отбор Ботев-Пловдив. Развявахме жълто-черните знамена и яростно ругаехме другите отбори, особено софийските, които много ненавиждахме. Двадесетина години по-късно, същото правеха и синовете ни. […]

Емил Стоянов

Кандидатурата ми за член на Европейския парламент предизвика учудване и изненада, защото хората ме свързват с телевизия „Европа“ и частния бизнес. Често ме питаха защо съм решил да го направя, след като не отговарям на профила на обичайния кандидат за политическа кариера. Още тогава замислих да напиша този текст, но го отложих във времето, защото исках да вникна по-добре в дейността и смисъла на Европейския парламент. Девет месеца след началото на работата ми тук, в Брюксел, си мисля, че българският евродепутат има не толкова важни експертни задачи, колкото чисто представителна и, дано да не ви звучи много помпозно, мисионерска роля. Вероятно най-важното, което трябва да направи, е да покаже новото демократично и приятелски настроено лице на България. Знам, че това е клише и пояснявам: Много хора в България ме питат имат ли западните ни колеги негативно отношение към нас. Отговарям: Не, нямат. Те просто не знаят нищо (освен откъслечни писания) за нас. Затова трябва да ги успокоим, че сме част от едно и също европейско семейство […]

Емил Стоянов

Лявото и дясното в България никога не са отговаряли точно на буржоазното разбиране за ляво и дясно. В класическото разбиране левицата се представлява от по-бедните и борещи се за социална справедливост обществени слоеве, а десницата – от по-заможните хора, които защитават традиционните християнски ценности, националните държави и пазарните отношения. Всъщност и в западноевропейските страни е трудно да се видят тези модели в изчистен вид, още повече след Втората световна война. Днес в Западна Европа идеологията и говоренето на левите и десните политици се доближават в такава степен, че избирателят е изключително затруднен и често дава сходна политическа тежест на левицата и на десницата. Този факт принуди през последните години левите и десните в Австрия и Германия да управляват заедно няколко пъти. Изглежда, че в модерна Европа, класическото ляво и класическото дясно, или по-точно представляващите ги партии, вече са доста изчерпани и трябва да се търсят нови политически модели, но това вече е друга тема. […]